Дефицити при растенията.
Не всички растителни проблеми са причинени от насекоми или болести. Понякога едно нездравословно растение страда от недостиг на хранителни вещества или дори от твърде много хранителни вещества.Дефицитите в растенията често се проявяват като обезцветяване или изкривяване на листата и стъблата. За съжаление много проблеми имат подобни симптоми и понякога това е комбинация от проблеми, така че решението им може да бъде на принципа опит и грешка.
Дефицитите се делят на остър и хроничен. Остритедефицити се дължат на внезапна липса на хранително вещество в бързо растящото растение. Хроничнитесе дължат на недостатъчно, но постоянно захранване с хранителни вещества, в количества, неспособни да задоволят нуждите за развитието на културата.
От какви хранителни вещества се нуждаят растенията?
Растенията изискват комбинация от хранителни вещества, за да бъдат здрави. Веществата, които са нужни в сравнително големи количества се наричат макронутриенти и те са : азот, калий, фосфор, калций, сяра и магнезий.
Има няколко допълнителни хранителни вещества, които са необходими за развитието на растенията, но в много по-малки количества. Тези микронутриенти включват: бор, мед, желязо, манган, молибден и цинк.
Как растенията усвояват хранителните вещества?
Всички вещества се усвояват чрез корените. Водата е много важен фактор, защото прехвърля хранителните вещества от почвата в корените на растенията.
Второто изискване е подходящо pH ниво на почвата за отглеждане. Всяко растение предпочита специфичен обхват на рН ниво, за да има достъп до хранителните вещества в почвата. Ако почвата е прекалено киселинна или алкална, растението няма да може да приема хранителни вещества, независимо колко богата е средата за отглеждане.
Дефицити:
1. Азот (N)
При азотен дефицит може да наблюдаваме леко червено оцветяване на жилките и дръжките на листата. Засегнатите първи от този дефицит са по-старите и зрели листа, които постепенно променят нормалния си характерен зелен цвят към много по-бледо зелено. При напредване на дефицита по-старите листа стават равномерно жълти, а в крайния стадий листата придобиват жълтеникаво бял цвят. Младите листа в горната част на растението поддържат зелен, но блед цвят и са склонни да намалят размера си. Този дефицит намалява разклоненията, което води до къси и тънки растения. При предоставяне на нужния азот, възстановяването на дефицитните растения е незабавно (дни) и забележително.
2. Фосфор (P)
Симптомите при фосфорен дефицит не са много отличителни и поради тази причина трудно се идентифицират. Важен отличителен белег е слабия и бавен растеж , спрямо култури отглеждани при сходни условия на околната среда, но без липси. При този дефицит малките листа придобиват червеникаво-лилав оттенък, ръбовете на листата могат да изглеждат изгорени (маргинална некроза), а старите листа стават почти черни. Наблюдава се намалено производство на плодове или семена.
3. Калий (K)
Характерни симптоми на този дефицит са изгаряния по ръбовете на листата (маргинална некроза) и в по-напреднал етап се наблюдава пожълтявания (междужилкова хлороза) и изгаряния (некроза) между жилките на листата.
4. Магнезий (Mg)
Един от класическите признаци за магнезиев дефицит е светло зелено или жълто оцветяване между жилките и ръбовете на долните и по-старите листа. В напреднал стадий наподобява калиев дефицит. Могат да се появят и други цветове, като лилаво, кафяво или червено. Растението ще извлече магнезия от по-старите листа и ще ги достави до по-новите листа. Ето защо недостигът на магнезий обикновено се появява в основата на растението и върху по-старите, по-малко важни листа. Повърхността на листата може да се набръчка и изкриви.
5. Калций (Ca)
При дефицит на калций се наблюдава изгаряния (некроза) около основата на листата. Много ниската мобилност на калция по растението е един от основните фактори, определящ появата на симптомите на този дефицит. При липса на калций се наблюдава върхово гниене при доматите, изгаряния по върховете на марулите и целината. Тези симптоми на мека мъртва некротична тъкан в бързо растящи области, може да се дължат на слаба мобилност на калция в растението, отколкото на дефицит в почвата или хр. разтвор. Много бавно развиващите се растения с калциеви липси могат да пренасочат елемента от по-старите към по-новите листа, вследствие ръбовете на листата имат забавено развитие спрямо останалата част от листото, което води до спаружване и оклюмване на листат.
6. Желязо (Fe)
Характерно за железен дефицит е силно пожълтяване (хлороза) в основата на листата. Най-честият симптом на този дефицит започва, като междужилкова хлороза (пожълтяване) на най-младите листа, развива се в обща хлороза и завършва като напълно избелен лист. Често по избледнелите части се получават изгорели (некротични) петна. Освен ако не са напълно избелени, листата имат шанс да се възстановят при предоставяне на желязо. При възстановителния процес жилките са тези, които първи си възвръщат ярко зеления цвят. Тъй като желязото е с ниска подвижност по растението, симптомите на недостиг се появяват първо върху най-младите листа.
7. Цинк (Zn)
В ранните стадии на този дефицит по-младите листа пожълтяват, а при по-зрелите се образуват дупки в междужилковите пространства. С напредване на дефицита симптомите се развиват в интензивна междужилкова некроза (изгаряне), но главните жилки остават зелени. При много растения, особено дървета, се наблюдава значително намаляване на размера на листата.
8. Манган (Mn)
Тези листа показват лека междужилкова хлороза(пожълтяване), развиваща се при ограничено количество на манган (Mn). Ранните стадии на хлороза, причинени от този дефицит, са донякъде подобни на дефицита на желязо. Симптомите започват с леко пожълтяване на младите листа и мрежестите жилки на зрелите листа, особено когато се гледат под светлина. С увеличаването на стреса листата получават сив метален блясък и развиват тъмни петна и некротични области по жилките.
