Четири неща, които трябва да знаете за pH нивото на почвата
Преди да предпишете вината за болнаво пожълтелите листа на някое специфично заболяване, се уверете, че pH нивото на почвата, в която отглеждате културите си, не е извън допустимия диапазон. Всяко растение има специфично предпочитание, що се отнася до киселинно-алкалния баланс на средата, в която се отглежда. Ако нивата са извън този диапазон, растението е изложено на риск от заболяване. Основните познания относно pH нивото на почвата, ще ви помогне да поддържате градината си здрава.
1. Какво е pH?
Киселинно-алкалния баланс се определя, чрез стойностите на pH, като скалата варира от 0 до 14. 7 е неутралната стойност за pH. По-малките стойности се считат за киселинни, а по-високите за алкални. Почвите обикновено варират от много киселинни с pH 3, до много алкални с д pH 10. Този диапазон се определя от много фактори, включително основния материал съставляващ почвата и количеството годишни валежи в този район. Повечето култивирани растения виреят в слабо киселинни условия с рН от около 6,5. Някои растения като боровинката, азелията, рододендрона и гарденията изискват много киселинна среда от 4.5 до 5.5.
2. Как влияе pH-то?
Ph нивото на почвата има непряко, но съществено влияние върху развитието на растението. Достъпността на хранителните вещества към растението се определя от нивото на киселинно-алкалния баланс на почвата (вижте снимката по-нагоре). Пожълтяването на вените на младите листа е признак за недостиг на желязо, но това не означава задължително, че този елемент липсва в средата за отглеждане, възможно е киселинността на почвата да е недостатъчна, за да постави желязото във форма, която може да се абсорбира от растението. Повечето растения виреят в леко киселинна почва, защото pH-то предоставя добър достъп до всички хранителни вещества.
Растителното отравяне е тъмната страна от pH нивото на почвата. Ако нивото е прекалено ниско, това може да доведе до наличието на елемента манган в токсични нива. Ниското ниво на pH освобождава алуминий, елемент който не е растителна храна, това може да забави развитието на корените и да попречи на усвояването на хранителни вещества от растението. При високо ниво на pH, хранителния елемент молибден е достъпен в токсични количества.
PH-то на почвата влияе и върху организмите, обитаващи почвата, чието благосъстояние от своя страна влияе върху почвените условия и здравето на растенията. Леко киселинната среда, която предпочитат повечето растения, е подходяща и за земните червеи, както и микроорганизмите, които превръщат азота в достъпна за растението форма.
3. Как се регулира pH нивото?
Преди да промените pH нивото на почвата, трябва правилно да отчетете настоящото ниво на почвата. Това ще определи колко точно трябва да покачите и свалите нивото. Можете да направите това сами или в лабораторни условия. Трябва също да знаете текстурата на вашата почва: глина, пясък или нещо друго, защото различните почви изискват различни количества материал за промяна на нивото.
Обикновено, за понижаване pH нивото на почвата се използва сяра, а за повишаване - вар. Варовикът е сравнително чист калциев карбонат, но е по-добре да използвате доломитен варовик, защото съдържа магнезий и повишава повече нивото. Свалянето на pH нивото със земна сяра е по-лесно от повишаването му.
Честото напояване на почвата с вода или хранителен разтвор с определено pH ниво, ще повлияе и на киселинно-алкалния баланс на почвата, в която отглеждате културите си.
За регулиране pH нивото на хранителния разтвор е препоръчително да използвате продукти, като pH Up+ и pH Down-, които можете да закупите от магазините за хидропонна техника и агро-култура. Повечето градинари използват фосфорна или азотна киселина за сваляне на pH-то и калиев хидроксид, за да го покачат.
4. Защо трябва да следите pH-то?
Поддържането на правилното pH е постоянна задача, особено в естествено киселинните почви или на места където валежите отмиват калция или другите алкалообразуващи елементи. Торовете влияят на pH нивото на хранителния разтвор и от там съответно и на почвата. За това е нужно често да следите киселинно-алкалния баланс, за да сте сигурни че той в допустимите граници.
