Защо пожълтяват листата ми?
Прекарах няколко години в управление на магазин за хидропонно отглеждане в Мичиган и не мога да изброя колко пъти при мен са идвали клиенти с един и същи въпрос : „ Листата на моите растения пожълтяват. Какво не е наред?“ В такива моменти спирам и си поемам дълбоко дъх, защото знам, че ще трябва да нахлупя детективската си шапка. Пожълтяването на листата може да бъде причинено от почти всяко едно нещо в стаята за отглеждане, което е извън оптималните норми за култивиране: недостатъчна светлина, прекомерно поливане, хранителни дефицити и токсичност, болести в корените, вируси... или просто симптом от естествения процес на стареене на растението. Кой знае? Но когато причината се окаже хранителен дефицит, правилният отговор може да се сведе до три възможности : недостиг на магнезий(Mg), азот(N) или желязо(Fe).
В такъв случай първият ми въпрос ще бъде : „Къде започнаха първо да пожълтяват листата ви, в долната или в горната част на растението?“ Ако отговорът е в горната част, главния заподозрян е дефицитът на желязо. Ако е в долната част, първото ми предложение ще бъде магнезиев дефицит. Ако пък пожълтяването е генерално, най-вероятно е азотен дефицит. Бих задал още няколко въпроса, за да конкретизирам проблема: „В каква среда отглеждате? Какво е pH нивото? Какво е нивото на електропроводимост (EC)? В кой етап от развитието си са вашите растения? И така нататък. В крайна сметка щях да направя образовано предположение, с надеждата, че съм на прав път.
Магнезиев дефицит
Най-често срещаният недостиг на хранителни вещества, при хидропонно отглеждане е магнезиевия дефицит. Магнезият е подвижен елемент. Това означава, че ако магнезиевият дефицит започне да се развива, растението може да издърпа магнезий от долните листа и да го транспортира към най-горните, където е необходим най-много. Тъй като, този елемент основен, в производството на хлорофил, в долните листа ще се развие „интервенална хлороза“. С други думи, вените/жилките ще останат зелени, но тъканта между вените ще започне да жълтее. Растенията се нуждаят от големи количества магнезий през периодите, в които техните енергийни изисквания са най-високи. Следователно по време на бърз вегетативен растеж или усилено производство на плод и цвят, в някои случаи растенията не могат да се справят с нуждата от магнезий. Следователно, листата пожълтяват. В такъв случай, прибавянето на калций и магнезий към хранителния разтвор или листното впръскване на магнезиев сулфат, ще спомогне за възвръщането на зеления цвят в листата на растението ви.
Но понякога в хранителния резервоара има достатъчно магнезий, но растенията все още показват признаци на магнезиев дефицит. Ето защо питам в кой етап от развитието си са растенията. Ако са в цъфтежен период и производителят прибавя големи количества фосфорно-калиев (PK) бустер, има вероятност да са развили магнезиев дефицит. В този случай, съветът ми е да се намали малко захранването с калий. В противен случай третирате само симптомите и в действителност бихте могли да причините повече проблеми, използвайки прекалено много добавки. Правилното торене на всички култури е пряко свързано с балансиран хранителен разтвор. Ако отглеждате в хидропонна система и започнете да забелязвате признаци на пожълтяващи листа, не изпадайте в паника. Проверете киселинно-алкалния (pH) баланс, нивото на електропроводимост (EC) и редовно подхранвайте разтвора със свежи хранителни вещества. В повечето случаи растението ще се излекува само, но за тази цел трябва да опознаете вашите растения. По време на буен растеж, преходни периоди от растеж към цъфтеж или по време на засилено производство на плод и цвят, предоставянето на допълнителен магнезий към хранителния режим, може да бъде много възнаграждаващо.
Железен дефицит
Ако пожълтяването започне да се проявява върху новите листа в горната част на растението, обикновено подозирам недостиг на желязо. За разлика от магнезия, желязото е неподвижен елемент, тоест след като бъде усвоен, транспортирането му до други части на растението не е толкова лесно. Това означава, че недостигът на желязо се проявява първо в новопоникналите листа в горната част на растението. Пожълтяването започва от стъблото навън към върховете на листата. Когато подозирам, че има недостиг на желязо, първото нещо, което проверявам е дали киселинно-алкалния баланс (pH) е в нормите. Желязото (Fe) е един от първите елементи, които се заключват и стават недостъпни за растението, при покачване на pHнивото над 6.5. При покачване на киселинно-алкалното ниво на 7.5, всички метали стават неусвоими, включително мед, манган и цинк.Така че, първата стъпка, при коригиране на железен дефицит е смъкванетo на pH нивото в диапазон от 5,8 до 6,4. След като стойността е в желаните норми, желязото отново ще стане достъпно и листата ви ще възвърнат зеления си цвят. Този тип недостиг е често срещан в периода на буен вегетативен растеж. През този етап растенията усвояват значително по-големи количества нитратен азот (NO3-). Нитратите са отрицателно заредени йони. Така че, при усвояването на нитратен йот, растението трябва да премахне друг отрицателно зареден йон, като например бикарбонатен йон. Колкото повече бикарбонатни йони се отделят от корените в разтвора, толкова по-високо става рН нивото. Следователно през тези периоди на буен вегетативен растеж, алкално-киселинният баланс има тенденцията да се покачва, като в някои случаи това води до недостиг на желязо. Веднъж се опитах да отглеждам хидропонно сладка царевица, но това беше толкова тежко захранване с нитрати, че трябваше да нагласям pH и EC нивото по два пъти на ден! След като рН-то се повиши над 6,5, листата ще започнат да развиват жълти ивици, но веднага щом рН нивото се снижи, жълтите ивици отново започват да се запълват със зелен цвят. За да се предотврати недостига на желязо в периоди на променливо рН, препоръчително е хранителните вещества да съдържат желязо в хелатирана форма. Хелатът се прикрепя за железния йон, като по този начин му помага да се разтвори в хидропонната водна среда. За да разберете кой хелат е използван, проверете етикета. Трите най-разпространени синтетични хелати са EDTA, DTPA и EDDHA. Първият е най-слаб, вторият е силен, третият е най-силният. EDDHA остава стабилен дори при много високи стойности на рН, но е много по-скъп от другите форми. Повечето хидропонни хранителни вещества включват желязото във втората форма - DTPA.
Азотен дефицит
Запазих азотния дефицит за финал, защото е доста рядко срещан при хидропонното отглеждане, освен ако нивото на електропороводимост (EC) е твърде ниско или ако използвате въглехидратни добавки. Повечето хидропонни хранителни формули включват луксозни нива азот, така че дори да използвате среден клас хранителни вещества, те осигурява адекватни азотни нива за повечето растения. В действителност азотната токсичност е много по-често срещана при хидропоника, отколкото азотен дефицит. Прекалено много азот, стимулира буен растеж в горната част на растението, но ограничава развитието на корените. Азотната токсичност може също да забави или да попречи на цъфтежа. Затова се уверете, че правилно диагностицирате азотния дефицит, преди да добавите допълнителни нитрати произволно!
При хидропонно отглеждане, особено в етапа на вегетативен растеж, е препоръчително да избягвате добавянето на продукти в хранителния резервоар,които съдържат сладки въглехидрати. Хранителните вещества за хидропоника имат много високо съотношение на нитрати спрямо амоний – обикновено около 90% нитрати на 10% амоний. Ако добавите въглехидрати към хранителния разтвор, захарите изхранват микроорганизми. От своя страна, микроорганизмите се хранят и с нитрати, като по този начин се превръщат в токсични нитрити. При някои мои лабораторни експерименти, в които се използваха добавени захари, нивата на нитратите паднаха до 0 само за няколко дни! Дори и растенията, които нямаха пожълтяване по листата, се представяха слабо в сравнение с тези, на които не се предоставяха никакви въглехидрати.
Азотният дефицит е много по-често срещан при почвено отглеждане. Нитратите са силно водоразтворими, така че при прекомерно поливане може лесно да ги отмиете от кореновата зона. Микроорганизмите в почвата, също така могат да си съперничат с растението за наличния азот, особено ако почвата има високо съотношение на въглерод (C) към азот (N). Тъй като азотът е част от молекулата на хлорофила, листата ще започнат бледо да пожълтяват с влошаването на азотния дефицит. Подобно на магнезия, азотът е мобилен елемент, така че първите признаци на азотен дефицит ще се проявят в долната и в средната част на растението. Накратко, азотният дефицит е по-скоро генерално пожълтяване на листата, докато магнезиевият дефицит е по-скоро интервенален (междужилков). За да знаете със сигурност, вземете някое листо и го тествайте. Реагентите ще индикират високи, адекватни или недостатъчни нива на азот.
Ако реално растенията страдат от азотен дефицит, можете да пробвате използването на хранителна формула от основни торове, но ако искате да сте още по прецизни, на пазара са налични специализирани торове изградени на азотна основа. Азотните торове могат да се прилагат коренно, чрез поливане или чрез листно впръскване. Само се уверете, че при листно приложение използвате торове изградени на амониева основа, които са безопасни в сравнение с тези на нитратна основа, които могат да произведат карциногенни съединения. Просто се уверете, че внимателно следвате указанията, за да се предпазите от изгаряне на листата. Естествените алтернативи, като аминокиселините, също са ефективни листни спрейове, но обикновено имат по-дълъг периода на отговор от растенията.
Харли Смит